Как се роди идеята за Анивенчър 2006?? Идеята за подобно събитие се появи през април 2005 година. Един ден получих обаждане от Иван – InuYasha, който по онова време се занимаваше с несъществуващия вече портал animebg.com. Отидохме на китайски ресторант да си поговорим, както правехме от време на време и той ми предложи следното : “Хайде да направим нещо много по-мащабно, с програма, повече време, с интересни събития, много по-сериозно като организация, на което да дойдат повече от 100 човека. “ Точно тогава се занимавах с организирането на поредната национална среща и първоначално си помислих, че става дума за нея. Всъшност се оказа, че онова, което е намислил се отнася за 2006 година. Предложих му да изчакаме да видим как ще протече националната среща, където се надявах да успея да организирам поне 1-2 събития, което всъшност се и случи. (Косплей и Амв контест). 2006-та ми се виждаше доста далече във времето, но и като разбрах мащабите на събитието, което трябваше да се организира не се и съмнявах, че ще трябва повечко време от 5-те месеца, които тогава аз имах за организиране на националната среща. Попитах го дали е помислил вече за място, където да се проведе, и той ми предложи някаква станция на военните, където е бил на 8-ми декември преди 2-3 години. След успешната национална среща, където участниците бяха 72-ма нещата изглеждаха доста по-реалистични като прогнози. Първоначално направихме специализиран форум за организаторите, и друг, където пуснахме малко информация каква е идеята за събитието. В чата една вечер Иван ми пусна 2 идеи за име – Анивеншън и Анивенчър. На мен ми хареса повече второто и така на практика аз реших как точно да се казва събитието. През октомври решихме да отидем на Витоша и да се поогледаме за въпросната станция. Организирахме се с Мезето и Иван и тримата се качихме в планината. Първоначално нямахме никаква идея къде да търсим. Питахме разни хора за станцията на военните и след доста обиколки успяхме да я открием. Но за съжаление се оказа затворена, само един пазач и няколко кучета ни посрещнаха. Станцията била в процес на приватизация и не се знаело дали въобще скоро някой щял да я вземе и разработи. Изглеждаше доста масивна и голяма сграда, дискотеката изглеждаше ремонтирана наскоро с алуминиева дограма. Е... нямахме късмет... и от тук нататък??? Решихме да пообиколим околната местност с надеждата да открием нещо също толкова голямо, което и да работи. И така след няколко обиколки стигнахме до “Звездица”. Мястото веднага привлече погледа ни, готината тераса, местността наоколо, големия ресторант. Въобще целия вид на сградата показваше, че се поддържа и изглеждаше много по-луксозна от Планинец, където бяхме на националната среща 2-3 месеца по-рано. И цените изглеждаха доста сносни. Говорихме с тогавашния управител, направихме обиколка на основните стаи, снимахме ги, видяхме и заседателната зала и барчето. Тръгнахме си много доволни, почти веднага решихме че това ще бъде мястото. След Нова Година обаче Иван имаше разни проблеми с изпити и нещо се беше скарал с някакви хора и след няколко разговора първоначално реши все пак да продължи с организирането, дори направи специален файл за подорганизаторите. След няколко седмици и края на зимната сесия обаче съвсем се беше отказал и всичко отново падна на раменете ми. Събрахме се у нас с останалите от екипа и взехме решение все пак да положим всички усилия и да реализираме проекта. Известно време нищо не се правеше, в един момент запретнах ръкави и започнах да правя план какво и как да се свърши, сайта се наложи пак аз да го направя набързо. Първоначално успяхме да подкараме форума и да раздадем рекламни стикерчета на Бункасая. След него криво-ляво успях да направя сайта, който въобще не беше планиран точно така, но просто нямаше време за мотаене и се задоволихме и с това, което е той в момента. Чудейки се кой да направи базата с данни към него една вечер се засякох с Hellmare в IRC и останах много изненадана от факта, че той нямал никаква идея за настъпилите промени в организационния екип. Принципно беше записан да прави сайта и той чакал инструкции. И така се сдобих с помощник не само за базата данни, но и за хостинга, който той предостави безплатно. След 2-седмично ходене наляво надясно успяхме да купим и домейна. Анивенчър официално си имаше вече и сайт на адрес aniventure.com От май месец нататък си бях направила на ексел календар кое кога трябва да се свърши. Не знам колко пъти местих разни неща запланувани за много по-рано в дати за 2-3 седмици по-късно. Трябваше да се измисли програмата, да се назначат отговорници за отделните неща, да се проверят цени и да се купят консумативи. Да се намери техника, да се регистрира банкова сметка и да се изчисли цената на куверта, да се измислят наградите и да се реализират, да се запишат желаещите да участват като лектори в различните събития, да се говори с евентуални спонсори, ако въобще можехме да намерим такива... въобще немалко работа. През април успяхме да се качим с доста зор до станцията, понеже снега още не се беше разтопил на някои места, все пак това е най-високо разположената на Витоша станция. Тръгнахме с 2 коли, но от Офелиите нататък бяхме7 човека в една кола, хората по пътя ни гледаха много учудено, когато минавахме, защото на предната седалка до шофьора Янко бяха Коста и Бъб седнал в него, отзад аз тежах на Чефо, а до нас се бяха притиснали Мезето и Дяволката. Въобще идиотска гледка, аз поне се скъсах да се хиля, особено на коментарите на Коста. Когато стигнахме се оказа, че управителя е сменен, но така или иначе пак се уговорихме вече официално и започнахме подготовката за нещата. Доста пъти отлагахме разни планирани срещи... (Коста редовно вързваше тенекии @_@), Анито от Пловдив, която се занимаваше с изложбата и наградите кадидатстваше за Академията и доста често ни идваше на гости, дори една неделя се събрахме 4 момичета да рисуваме у нас за изложбата. На съботните срещи се виждахме поне с Мезето и Дяволката, комуникацията ставаше основно през интернет, в Скайп говорехме и с отговорниците на русенския клуб “Сейшин”. На практика Анивенчъра бе планиран като проект, в организацията на който трябваше да участват хора от цялата страна, неограничавани от някой клуб, тъй като за съжаление има много голямо разделение между отделние групи дори и в един и същи град, но накрая излезе, че хората, които го организирахме бяхме от клуб “Фуметсу”. Споменавам го не за друго, а защото това е и най-големия досега реализиран проект на клуба. Идеята за вбъдеще е да регистрираме официално клуба, като по този начин можем да се надяваме на спонсори за следващия Анивенчър, което автоматично означава и повече ресурси. Онова, за което съжалявам , че не успяхме да направим, е като за начало сувенирните значки, които със сигурност ще присъстват следващата година. Програмата ще бъде разпечатана под формата на брошурки и всеки ще може да си я получи с пристигането. Навсякъде ще се сложат обозначения кое събитие, кога и къде ще се проведе и т.н. Съжалявам и за фойерверките, които щяха да бъдат прекрасен завършек на вечерта. Искаше ми се и да не закъсняваме толкова много с различните събития, както и да бяха проведени всички от планираните лекции. Имаше доста пропуски в организацията, които с течение на времето и опита се надявам да изчистим. Като за начало планирането за следващия Анивенчър 2007 ще започне съвсем скоро и приемам всякакви предложения за помощ. Най-големия ни проблем засега е мястото, понеже тази година бяхме около 120 човека, но за следващата не знам какво и да си помисля като евентуална бройка ..... И отново искам да благодаря на всички, които помогнаха: SSJVegeta – за организирането на АМВ контеста и откриването на банковата сметка Suffer – за организирането на изложбата и направата на наградите за АМВ контеста Meze – за техническата поддръжка и подготовката на екрана Diavola2003_f – за организирането на косплей ревюто и уоркшопа за рисуваните дрехи, както и за всички останали моменти, в които всички и’ се качваха на главата (и не само на нея, ами и на Мезето) и тя се справяше с проблемите, докато ме нямаше. Слави – за организирането на Плейстейшън турнира BlackSun – за помощта за купуването на домейна и взимането на проектора Hellmare – за хостинга и довършването на сайта Hitokiri – за техническата поддръжка, като основен помощник на Мезето Swetq – за проектите за рекламните материали и съветите Doxel и Rumiko – че играха ролята на водещи и не ни оставиха да скучаем Шефа на Артлайн – Ици – за конкурса за художници, за наградите към него и рекламата в телевизия ММ На всички лектори, които ни обогатиха с нови знания И на всички останали, които помагаха – тези, които си носиха компютрите, помагаха насам-натам за различни неща, като мъкненето на екрана например и ни окуражаваха в начинанието. Автор: Eliks .....